Санфилипо синдром или Мукополизахаридоза III тип (MPSIII) е генетично метаболитно заболяване, спадащо към лизозомните болести на натрупване. Лизозомните болести на натрупването (LSD),...
Санфилипо синдром или Мукополизахаридоза III тип (MPSIII) е генетично метаболитно заболяване, спадащо към лизозомните болести на натрупване. Лизозомните болести на натрупването (LSD), са предизвикани от наследствен генетичен дефект, водещ до ензимна недостатъчност и неправилно функциониране, поради натрупване на субстрат в клетъчните лизозоми. Разглеждани по отделно повечето заболявания са редки, тяхната честота като група е около 1 на 7 700 живи раждания – по-висока, отколкото много лекари може би осъзнават. Към тях спадат болест на Niemann-Pick, болест на Фабри, болест на Гоше, мукополизахаридози и други.
Всички те имат прогресиращ характер и могат да причинят многосистемно, необратимо увреждане, което в случай на тежки фенотипи сериозно да инвалидизира и да доведе до ранната смърт на пациента. Поради тази причина ранното диагноститициране е от особена важност.
Общите прояви на болестите на натрупването са:
___________________________________________________________________________
Мукополизахаридозите се характеризират с намалена активност или отсъствие на един от ензимите, отговорен за разграждането на вещества глюкозоаминогликани (ГАГ), които се намират във всички животински тъкани. Неразградени, те се натрупват в клетъчните лизозоми, което води до необратими поражения на клетките, тъкани и, съответно, до нарушение на работата на органите. За мукополизахаридоза тип III (Санфилипо синдром) е свойствено натрупването на хепаран сулфат (намиращ се в белите дробове, артериите и по повърхността на клетките).
Към най-честите външни прояви на мукополизахаридозите спадат нисък ръст, силно окосмяване и нарушения в развитието. Болестта се проявява още в детството. Лицето на детето обикновено придобива груби лицеви черти, а главата изглежда доста голяма заради широкото чело и късото носле. Устните и езикът също обикновено са по-големи от тези при връстниците. Ставите на пръстите лошо се сгъват. Отделните типове предполагат загуба на слуха, различни сърдечни дефекти.
Фиг.1 Снимки на деца с различни типове мукополизахаридоза
За разлика от другите типове мукополизахаридоза децата със Санфилипо синдром имат нормален или често по-висок от средният ръст и минимални лицеви деформации. Това води до трудности в диагностицирането.
Разпространение на синдром Санфилиппо се различава: приблизително от 1:280 000 раждания в Северна Ирландия, 1:66 000 в Австралия, 1:50 000 в Нидерландия.
Съществуват 4 типа Санфилипо синдром: А, B, C, D. Всеки от типовете се характеризира с различен увреден ензим, което обаче води до натрупване на един и същ тип субстрат – хепаран сулфат. Клиничните прояви на болестта са подобни за четирите типа, но те се срещат с различна честота и показват различна скорост на развитие на заболяването. Смята се, че най-бързо развиващ се е тип А, след него върви тип B. Най-бавно се развива заболяването при тип C. Това твърдене обаче е относително, защото тежестта на заболяването и скоростта на развитието му до голяма степен зависят от фенотипа (тежък, среден, лек).
Изследване на австралийските учени показва следното съотношение за всеки тип на Санфилипо синдром:
| Тип Санфилиппо синдром | Приблизителна честота на заболяването | Процент от всичките случаи на MPS-III |
| Синдром Санфилиппо A (мукополисахаридоза IIIA) | 1 на 100 000 | 60 % |
| Синдром Санфилиппо B (мукополисахаридоза IIIB) | 1 на 200 000 | 30 % |
| Синдром Санфилиппо C (мукополисахаридоза IIIC) | 1 на 1 500 000 | 4 % |
| Синдром Санфилиппо D (мукополисахаридоза IIID) | 1 на 1 000 000 | 6 % |
Болестта се наследява по автозомно рецесивен начин. Вероятността да се роди болно дете от двама родители – незасегнати носители (unaffected carrier) на рецесивен ген, е 25%.
Фиг. 2 Схема на наследяването на заболяването
Санфилипо синдром не се диагностицира по време на бременността и след раждането. Отсътстват задължителните изследвания за болестта, каквито ги има за фенилкетонурия, например. Специфичните външни признаци на заболяването не се проявяват по време на първата година след раждането. Гъсти вежди, гъсти мигли и гъста коса, характерни за децата на тази възраст, не са признаци, достатъчни за диагностицирането. Приблизително до втора-трета година болестта протича в скрита фаза и децата се развиват наравно с връстниците.
Обаче редица характерни прояви могат да сигнализират за заболяването и преди тази възраст:
С времето се развиват характерни черепно-лицеви прояви: изпъкнали челни кости, хипертелоризъм, закръглен връх на носа, много гъсти вежди и мигли, суха коса, повишено окосмяване. Също така често се срещат дебели устни, уголемен език.
Фиг. 3 Снимки на деца със Санфилипо синдром
Към втора-трета година заболяването преминава в агресивна фаза. Най-показателно течението на болестта може да бъде изразено с графика на фиг. 4 за тип А.
Фиг. 4 График за развитие на заболяването
С напредването на заболяването се появяват следните прояви.
Откъм страната на костната система: ограничена подвижност на ставите, деформация на прешлените. Промени в костите водят до ограничение на подвижността на долната челюст, което пречи на дъвченето. Прогресиращо скъсяване на ахилесовото сухожилие, което кара детето да се изправя на пръстите. Болки в ставите, усилващи се при по-голямо натоварване. Загуба на способността за вървене, самостоятелно предвижване, седене.
Откъм страната на дихателната система и уши-нос-гърло: чести респираторни инфекции (ринити, синузити, отити). Натрупване на ГАГ в сливиците и трахеята води до удебеляване и стесняване на дихателните пътища и развитие на обструктивна апнея. Характерна е загубата на слуха. На по-късните етапи на болестта във връзка с нарушенията на гълтанието се развиват чести бронхити и бронхопневмонии.
Откъм страната на центъралната нервна система: изразено забавяне на речево-развитие с лоша артикулация и беден речник. При част от болните речта не се развива изобщо. Постепенно се развиват нарушения на психиката, прогресираща умствена изостаналост (деменция). Болните са хиперактивни, неуправлеями, емоционално лабилни, понякога агресивни. Нарушенията на съня са ярко изразени. С развитието на болестта се появяват гърчовете и дистония, повишено вътречерепно налягане, хидроцефалия. Нарушенията на гълтането могат да доведат до влошаването на дихателните нарушения.
Откъм страната на сърдечно-съдова система: рядко се срещат нарушения, предимно при тип B.
Откъм страната на храносмилането: уголемен черен дроб и далак, често се срещат коремни хернии, чести хронични или епизодични диарии, опити за дъвчене и поглъщане на нехранителни предмети.
Ако в анамнезата на болният присътсват:
– разстройства на поведението
– хиперактивност
– нарушениета на съня
– гълтателни нарушения
– гърч
– дистония
– забавяне на речевото развитие
– намаляване на слуха
– намаляване на зрението
– нарушения във фината моторика
– болки в гърба, граката
– диария
– груби черти на лицето, гъсти вежди
– хепатомегалия
– спленомегалия
– неадекватна реакция на тялото към упойка
Е целесъобразно да бъдат извършени изследвания, проверяващи наличието на заболяването.
Лабораторна диагностика:
Болните от Санфилипо синдром имат право на болничен престой в отделението по Гентични болести два пъти годишно за проследяване на състоянието.
Рекомендувано е проследяването на биохимични показатели на кръвта (АЛаТ, АСаТ, билирубин, холестерол, Креатинфосфокиназа, Лактат дехидрогеназа, калций, натрий, калий, фосфор), кръвна картина, урина. В САЩ освен тези показатели се проследява алкално-киселинно равновесие, нивата на витамините А, Е, B, D, нивата на аминокиселините в кръвта.
Рекомендувано е ехографско изследване за проследяване състоянието на вътрешните органи (черен дроб, далак, бъбреци).
Рекомендувано е ехографско изследване за проследяване състоянието на сърцето.
Рекоменувано е ЯМР на мозъка и ЕЕГ.
Рекомендувано е провеждането на изследването за гълтането, което да сигнализира, дали детето има аспирация и дали се препоръчва пюриране на храната, преминаване към хранене през тръба.
Рекомендувано е проследяване на състоянието на ставите, провеждане на ЕМГ с цел навременн откриване на синдром на карпалния тунел, който е често срещан при деца със Санфилипо.
Все още няма лечение за болестта. В момента се провеждат клинични проучвания, целящи търсенето на лек за различните типове на Санфилипо синдром.
Сайта, на който се публикуват клиничните проучвания за тази и други болести, е https://clinicaltrials.gov/
Лечението е симптоматично и цели повишаването качеството на живота. Липсата на приети стандарти за лечение и индивидуалните нужди и реакции на болните към различни лекарства довежда до създаване на международни родителски организации и фондации, които притежават богат опит и информационна база за начините на поддържане на здравословното състояние на децата с помощта на терапии, биодобавки, диети и медикаменти. Те също така събират средства за финансиране на клиничните проучвания, които да доведат до откриване на лечение за Санфилипо синдром и се борят за внедрение на задължителен тест за новородени.
Препоръчват се масажи. Масажни техники: Strain counterstrain, Myofascial release, лимфен дренаж, задължително разтягане на мускулите, поддържане на обема на движението на ставите.
Препоръчват се водни процедури – използване на топли хидромасажни басейни, тангентори.
Някои от най-големите международни организации:
В България:
1.Национална асоциация по мукополизахаридоза. Председател Десислава Христакева
2. Фондация „Виктор и Калоян срещу Санфилипо”, председател Цонка Йончева
Международни родителски групи във Фейсбук:
MPS (Mucopolysaccharidoses)
Parents of Sanfilippo Syndrome
И други.
